Фентъзи с елементи на разсъждение

Автор Янка Петкова

 

Видях финландско училище през 1985 година. Тогава, поради „ранната” си възраст, не можах да оценя тънкостите на образователната им система, но пък имах достатъчно „външни белези” за разглеждане.
Как се оказах там – детският ни хор имаше турне в няколко финландски града. Домакини ни бяха семействата на ученици от едно хелзинкско училище.
Посрещнаха ни на гарата, изпяха ни една народна песен, фалшиво и от сърце, и без да оглеждат с недоумение групата ни в сини балтончета (тогава всички носехме такива) ни раздадоха светлоотражатели, които веднага трябваше да окачим по ръкавите си. Защото сме деца и шофьорите трябва да ни виждат.
Посетихме училището на следващия ден – казвам „училището” съвсем условно, с пълното съзнание, че не бях виждала подобно учебно заведение дотогава, не съм виждала и досега. Първо влязохме в гардеробната, да си оставим „униформите”, и се смесихме с финчетата, които тъкмо си обуваха пантофите, за да им е по-удобно по време на учебния процес, пък и за да пазят килимите, постлани навсякъде. Едно момиче отвори личното си шкафче, извади паста и четка и се запъти към чешмите, явно в бързането не беше успяло да си измие зъбите. Не беше единственото, което довършваше сутрешния си тоалет.
Разделихме се по групи, казаха ни, че можем да влизаме в часовете, без да се притесняваме. Запътихме се към кабинета по руски – всеки се хваща за познатото. Присъствието ни явно не наруши особено обичайния ритъм на учене, защото между учителката и учениците имаше странно свободни отношения. Заварихме ги по време на някакъв интересен разговор, бяха се струпали около педагожката и направо си се веселяха. Направи ми впечатление, че тези, които искат да учат руски, не са малко, явно финландците нямат проблеми с историческата памет. Учителката, която беше много наясно откъде идваме, ни предложи да направим експеримент – най-малката по възраст хористка да се състезава с един от най-добрите й ученици. Няма да обяснявам кой победи в езиковия турнир.
После се чу някаква приятна мелодия, разбрахме, че часът е свършил и излязохме в междучасие. Малко ни потисна тишината, защото това при нас е времето да се отприщиш. Финландчетата си вървяха тихо по коридора, някои се бяха уединили в ъглите с плетка или друго ръкоделие (това съвсем сериозно), едно момче седна на рояла в главното фоайе и засвири, а около него се събраха тези, които обичат да се разтоварват с музика.
Последва часът „по трудово” – там момичетата и момчетата бяха разделени в групи – девойките се събраха в нещо като голяма, добре обзаведена кухня и подредиха масата. Преподавателката им обясни значителната разлика между вилицата за салата и тази за основното ястие. Като приключиха с етикета, започнаха да приготвят коктейлни хапки (там разбрах за първи път за съществуването им). В момчешкото отделение ни беше по-скучно, кабинетът приличаше на подредена работилница, нещо майсторяха, изобщо гаражна атмосфера.
Подобно разделение имаше и в часа по физическо – оказа се, че решението било на учениците, защото установили, че момчетата и момичетата имат различни предпочитания – дамите се занимаваха с аеробика, а господата – с баскетбол. Аз се влюбих в кабинета по музика – много артистично местенце – по стените окачени музикални нструменти и партитури, някой си беше донесъл китарата от вкъщи, защото искал да изсвири новата си композиция на съучениците си. Преживявах мечтата си!
Изобщо, независимо дали учеха, пееха, готвеха или спортуваха, все изглеждаха доволни.
Няма да разказвам за белите дъски, които при нас „дойдоха” след десетилетия, за зимната градина, за която се грижеха в часовете по биология, за кинозалата, плувния басейн, ресторантчето, в което се хранеха… изобщо за всичко, което продължава да звучи като фентъзи на училищна тематика у нас.
Накрая да вметна, че влязохме и във финландския парламент. Не защото бяхме улучили единствения ден в годината за посещения. Просто, когато депутатите не заседават, всички граждани имат свободен достъп (поне така беше тогава). Е, минаваш през охраната, но после спокойно можеш да разгледаш заседателната зала, да се повозиш на асансьора без врати (все пак бяхме деца) и дори да почукаш, да ти отвори някакъв усмихнат депутат и да те пусне да му видиш кабинета.

В такъв един парламент се създават законите на финландското образование.

 

Снимката на съвременно финландско училище е от интернет.

(Visited 519 times, 1 visits today)