Автор: Янка Петкова

 

Посещението на пиесата беше планирано като част от „зимните културни празници“ на семейството. Започнахме със “Силата на съдбата” в Операта. Нещастна любов, бащата убит по невнимание от любимия, братът на девойката решен да отмъсти. Изобщо съвсем случайно се оказа, че държим, и даже развиваме, почти една и съща сюжетна линия, че драмата нас не ни плаши – дори ни привлича. На Хамлет му се каним от четири години, явно сме чакали детето да порасне и всичко изгледано досега е било подготовка за срещата с „най-великата трагедия на Шекспир“.

Тази подготовка не мина съвсем безболезнено. Когато решихме да заведем момичето на първата му пиеса „за големи“, направих сериозно проучване. Исках да е нещо традиционно, българско, без авангардни интерпретации, декорите и костюмите да са в духа на епохата, да има много актьори (не сме готови за моноспектакъл), да е възможно най-близо до представата ми за солидна театрална постановка. С тези „железни“, според мен, критерии стигнах до “Железния светилник” в Театъра на армията. Разбрах, че постановката е много добра и взех билетите.

Чист провал. Не бях предвидила капаните на сюжета. Тъкмо тръгнаха драматургично нещата – умря Божанка. Докато се съвземем, трябваше да се простим и с Катерина. На сцената  вият от мъка и на нас ни идва да си скъсаме ризите (актьорите на всичко отгоре – много добри), а детето е готово да ревне с глас и да заглуши Султана. До края на пиесата умря още някой, май беше Стоян Глаушев. Тръгнахме си като от погребение, не че не беше с основание. Девойчето не хареса първата си пиеса за възрастни, въпреки старателната селекция на майка му. После се разбра, че всъщност то предпочитало пиесите на Шекспир, предимно “Ромео и Жулиета..”.

Можех да питам по-рано, виждах, че дъщерята чете книги на лаптопа си, предполагах, че са любовни романи (като майка й на същата възраст), но…Трябваше да преживея поредната изненада, защото се оказа, че детето предпочита „високата“ литература.

Понеже към момента на втория опит нямаше билети за Шекспирова пиеса, рискувахме с „Идеалният мъж“, който беше добре приет от кандидат тийнейджърката – дали заради гения на Оскар Уайлд, дали заради Карамазов и Вергов, не разбрах. Така,  с още няколко спирки, извървяхме пътя си до „Хамлет“.

Когато детето заяви, че харесва трагедии – вече имахме победител – дългогодишния хит на Народния театър, режисиран от Явор Гърдев. Пиеса, която дъщерята беше прочела.

В интерес на истината, за представлението има възрастово ограничение, девойката е на две години от позволените 16, но респектиращият й ръст позволи да влезем без проблем. „Червената точка“ е заради сцената, в която Хамлет (Леонид Йовчев), убедително луд, танцува съвсем гол за наша и на Офелия (Весела Бабинова) радост. Понеже е в добра физическа форма, даже много добра, чувството ни за естетика не пострада, а и девойката издържа провокацията хладнокръвно. Втората част си я изкара полугол, но както разбирате, вече бяхме свикнали с тези художествени внушения и режисьорски интерпретации.

 

 

Ако оставя настрана дилетантския си анализ, трябва да призная, че пиесата „закова“ тийнейджърката. Че ще стане така разбрах още в първата минута, когато Хамлет връхлетя с група актьори  хвана микрофона, нареди да пуснат караоке машината и се понесе песен на Lana Del Rey, а на сцената заваля кротък датски дъжд. Моето момиче се вглъби в действието и не излезе от това състояние до края на почти четиричасовото представление. Междувременно там се случваха интересни неща, появи се стража, в стилистиката на Междузвездни войни – с лазерни автомати, яви ни се и духът на бащата на Хамлет – зловещо талантливата Елена Телбис. Трагедията се завърза и ние оставихме актьорите да правят с душата ни каквото си искат. А когато Хамлет застана на ръка разстояние от тийнейджърката до мен , погледна я в очите и произнесе част от монолога си като че ли само на нея, вече ми беше ясно, че това няма да е последното представление с участието на Леонид Йовчев, което гледаме.

Антрактът малко ни изнерви, защото ни прекъсна пиесата, но пък за моя изненада, с дъщеря ми направихме един доста сносен анализ на случилото се до момента, от който разбрах, че са й харесали монолозите на Хамлет и Клавдий, докато аз по-скоро очаквах да спомене няколкото модерни хита изпълнени от Офелия или бойните сцени, които между другото бяха изпипани.

Когато пиесата свърши – коментарът на тийнейджърката беше: “Много яко!” Плеяда театрални критици, от Северина Гьорова насам, не могат да бъдат толкова красноречиви и изчерпателни с две думи. Наистина яко, даже много яко. Този „Хамлет“ ние го разбрахме, насладихме му се и искахме още. Едни кратки четири часа, в които на моменти момичето забравяше да мига.

Та ако се чудите да водите ли пубера на „Хамлет“ или не – съветът ми е водете го, готов е…все пак, добре е да е навършил 16 години.
Ако все още не сте го направили, можете да гледате „Хамлет“ на 17 януари, Народен театър „Иван Вазов“, 19 часа, Голяма сцена.

(Visited 257 times, 1 visits today)