От д-р Травис Бредбъри

Психолог и автор на бестселъра „Емоционалната интелигентност“

Превод: Яна Пеева 

 

На всеки се е случвало да работи със или за човек, който чисто и просто е токсичен – изпива енергията ни, пречи на продуктивността ни и определено не ни помага да се чувстваме добре. Според последното проучване на университета Джорджтаун 98% от хората се оплакват от лошите взаимоотношения на работното място, които влияят по 9 различни начина на служителите и на мероприятието.

 

  1. 80% губят време в притеснения за дребни грешки
  2. 78% твърдят, че губят мотивация.
  3. 66% се оплакват, че нивото им пада.
  4. 63% си губят времето в опити да отбягват човека, който ги притеснява.
  5. 47% нарочно намалят времето, прекарано в офиса.
  6. 38% съзнателно са влошили качеството на работата си.
  7. 25% си признават, че отношението им към клиентите се е влошило
  8. 12% напускат работа, заради подобно отношение.
  9. 48% нарочно спират да полагат усилия в работата си.

 

Въпреки че не можем да променим това как другите хора се държат с нас, можем да променим собственото си отношение. Преди това да се случи обаче, трябва да осъзнаем какво точно прави едни взаимоотношения „токсични“. Токсични са тези отношения, при които нуждите на едната страна остават неудовлетворени или някой нарочно се опитва да попречи на взаимоотношенията. Ако разберем различните видове “токсичност“, можем да се справим по-лесно с токсичните хора в живота ни.

 

  1. Пасивно-агресивни отношения.

 

Случва се често на работното място – шефове, които нямат отношение към нас, или колеги, които препращат всяка кореспонденция и до супервайзъра ни.Характерно за пасивно-агресивните е видимата липса на усилия. Пасивно-агресивните хора не понасят никаква критика или коментар по работата си, често си тръгват по-рано и постоянно клинчат от работа. Поради тази причина въпросният тип хора е много опасен за продуктивността и безпроблемната работа.

 

Ако някой се държи пасивно-агресивно с нас, трябва да се опитваме да разберем какъв е проблемът и да го обсъдим. Този тип хора обикновено се опитват да избегнат проблема, защото не обичат конфронтации. Ако няма диалог, в един момент може да се окаже, че и ние започваме да се държим като тях. Важно е да помним, че пасивно-агресивните хора са чувствителни и не обичат спорове, затова трябва да сме конструктивни и да подходим внимателно към проблема.

 

  1. Липса на доверие и прошка.

 

На всеки се случва да направи грешка, неизбежно е. Някои хора обаче твърде много се впрягат заради чуждите грешки, без да признаят, че се случва и на тях. Често са злопаметни, мнителни, очакват някой да им навреди, дори може да се опитат да ни изместят от важни задачи. Ако не сме внимателни, могат да навредят на развитието ни, като ни пречат да участваме във важни проекти.

 

Най-лошото в тези отношения е, че една грешка стига, за да бъдат забравени всички добри неща, които сме направили. За да спечелим доверието им отново, трябва да обръщаме внимание и на най-малките детайли и да приемем, че ще наблюдават всяка наша стъпка. Ще отнеме много време и усилия, за да излезем от опасната зона. Търпението ни ще бъде изпитано докрай, но помнете, че Рим не е построен за един ден.

 

  1. Едностранни отношения.

 

Отношенията са двустранни, нормално е да даваме и да получаваме. В работата това се отнася до хората, които работят за нас (те изпълняват задачи, а ние ги учим), както и за хората, за които работим (те ни учат, а ние допринасяме за работата). Токсично става, когато някой дава прекалено много, а друг иска само да взима. Може да е мениджър, който дава прекалено детайлни наставления, или служител, който върши цялата работа.

 

Най-доброто, което можем да направим, е да спрем да ‘даваме’. За нещастие това не винаги е възможно, затова понякога се налага да проведем откровен разговор с другата страна и да уравновесим отношенията.

 

  1. Идеалистични отношения.

 

Понякога виждаме човека отсреща в перфектна светлина и забравяме, че никой не е идеален. Това вреди на работата, защото се случва да не обърнем толкова голямо внимание на грешки или на неморални отношения, само защото наистина харесваме човека и по презумция смятаме, че е прав.

 

Важно е винаги да има граници, както и да останем обективни, без значение колко близък ни е някой. Ако ние сме обектът на идеализирането, трябва непременно да кажем нещо и да настояваме останалите да се държат обективно с нас.

 

  1. Наказателни отношения.

 

Това се случва, когато едната страна ‘наказва’ другата, заради действия, които не съвпадат съвсем с вижданията или очакванията й. Големият проблем е, че това е инстинктивна реакция и често се случва без адекватна комуникация, критика и разбиране. Тя унижава човека отсреща и създава конфликти и лоши чувства.

 

За да се справим с това, трябва внимателно да подбираме споровете си. Няма нужда да задълбаваме във всеки конфликт, защото така ще ни сложат етикет на прекалено чувствителни.

 

  1. Отношения построени върху лъжи.

 

Някои хора толкова искат да изглеждат добре, че забравят какво е истина и какво не е. Лъжите се трупат и скоро осъзнаваме, че това е основата на отношенията ни. Хората, които не ни отговарят честно, не заслужават доверието ни. В крайна сметка, не можем да разчитаме на някого, който постоянно ни лъже.

 

Една връзка е нищо без доверие. Най-доброто, което можем да направим, е да продължим напред.

 

Токсичните хора ни опъват нервите, защото действията им са нелогични. Няма никакъв смисъл да слизаме на нивото им, защото нещата, които правят, често са безмислени. В офиса е важно да сме спокойни, все пак това директно се отразява на работата ни. Проучванията доказват, че 90% от най-добре реализираните хора, имат умението да контролират емоциите си, когато са под стрес. Най-полезното им умение е да правят разлика между токсични и конструктивни взаимоотношения и да се пазят от първите.

Колкото по-ирационален е някой, толкова по-лесно е да спрем да му се вързваме. Няма нужда да участваме в игрите му. Трябва да се отдалечим емоционално от този вид хора и да комуникираме с тях, сякаш са научен експеримент – няма нужда от отговаряме на нападките им, а само на фактите.

 

За да има емоционална дистанция, трябва да сме наясно със ситуацията. Понякога може да се наложи да си дадем малко време и да помислим, преди да предприемем действия. Това е напълно нормално, и в дългосрочен план е по-добре за работата ни.

 

Някои хора мислят, че когато живеят или работят с някого, не могат да контролират хаоса, които създава. Това не е вярно. Когато вече знаем, че някой човек е токсичен, е много по-лесно да предвидим действията му и да ги разберем. Така можем да решим за какво си заслужава да спорим и за какво – не. Можем да поставим граници, но трябва да го направим съзнателно и конструктивно. Важно е да отстояваме позициите си и да не се оставяме на първосигналните си емоции.

 

Със сигурност все някога ще ни се наложи да работим или с токсични хора, затова е важно да мислим преди да действаме и внимателно да оценяваме ситуацията.

 

Снимката е от „Шефове-гадняри“. Надявам се да не сте го пропуснали!

(Visited 550 times, 1 visits today)