Две дечица се състезават кое да се качи първо на катерушката, а след това – кое първо да се пусне по пързалка. Майките им си говорят на пейката до тях. В далечината се чува кучешки лай, а малко момченце лъкатуши с колелото си, което все още има помощни колела, докато дядо му ходи зад него. Група по-големи деца, облечени с анцузи, се приближават по велосипедната алея, смеейки се. Задминават млада майка, която кара бавно, с бебе в седалка отпред на велосипеда и малкото й дете на гърба й. Група момичета си играят на тревата, радостните им възгласи се чуват ясно. Недалеч момчета се хвалят със скейтборд трикове. Нито едно от по-големите деца не е придружено от възрастен.

 

Това не е сцена от филм. Просто обикновена сряда следобед в парка Вонделпарк в Амстердам, нещо, което се наблюдава всеки ден в цяла Холандия.

 

Пред 2013 Уницеф оценява холандските деца като най-щастливи в целия свят. Според учените, холандските деца са на първо място в сравнение с 29 от най-напредналите страни в света. Великобритания е на 16-то, Щатите на 26-то, преди Литва, Латвия и Румъния – трите най-бедни страни в проучването. Децата от Холандия са в топ 5 във всяка от категориите – материално състояние, здраве и безопасност, образование, поведение и рискове и околна среда и местоживеене. На първо място са по поведение и рискове, както и по образование, където Великобритания се подрежда на 24-то място.

 

Повече от 95% от холандските деца се самооценят като щастливи. Други проучвания също показват позитивните ефекти на това да отраснеш в Холандия. Този репорт на Уницеф е продължение на предишен от 2007, в който за първи път Холандия е показана като страна, в която децата просперират. Тогава Щатите и Великобритания се подреждат на последните две места.

 

Нови проучвания показват също, че холандските бебета са по-щастливи от тези в Щатите. След подробно изучаване на разликите в темперамента на бебетата родени в двете държави, се оказва, че тези родени в Холандия са по-доволни – смеят се, усмихват се и се гушкат повече! Също така се успокояват по-бързо, докато тези родени в Щатите демонстрират повече уплах, тъга и неспокойствие. Психолозите смятат, че това се дължи на културните разликите в отглеждане на невръстни деца в двете държави. Странно е, че никой не обръща повече внимание на това!

 

Какво различава холандските деца от тези във Великобритания и Щатите:

 

  • Бебетата спят повече
  • Децата имат малко или дори никакви домашни в началното училище
  • Мнението им се зачита
  • Позволено им е да карат колело до училище сами
  • Позволено им е да играят сами навън
  • Редовно се хранят със семейството си
  • Прекарват повече време с родителите си
  • Радват се на малките неща и нямат против играчки втора употреба
  • И не на последно място – ядат шоколадови пръчици за закуска!

 

Като американска и английска майки, и двете омъжени за холандци и отглеждащи децата си в Амстердам, ни беше трудно да не забележим колко щастливи са холандските деца. Това, което описахме, ясно показва защо – децата тук се радват на свобода, която е отказана на тези, които растат в страните, от които идваме. Холандия се радва на репутация на либерална страна с толеранс към секс, наркотици и алкохол, но под това се крие добре пазена тайна. Холандците са всъщност много консервативни! Културата им е градена от общество, което обича уюта на дома и поставя децата на първо място. Родителите гледат на децата си като на индивиди, а не като продължение на себе си. Те разбират, че постиженията не винаги ни правят щастливи, но щастието може да ни помогне да постигнем повече. Холандците оставят стреса и очакванията, които идват с модерното родителство, и придават ново значение на успеха и щастието.

Училище без стрес

 

Децата в началното училище не пишат домашни и не учат за изпити. Те имат детство, което ни кара да се чувстваме носталгично. Детство, като от черно-белите снимки, като от старите филми. Всички холандски деца започват училище на 4 години, но до 6 нямат структурирани занимания като четене, писане и аритметика. Ако случайно проявят интерес по-рано, им се предоставят средства, за да се занимават с тях сами. И двете деца на Мишел се научават да четат и пишат още през първата година, без някой да ги кара на сила. Приятелите им, които са се научили по-късно, не са по никакъв начин изостанали, нито се затрудняват с материала занапред. В Холандия децата обичат да ходят на училище. Според проучването на Уницеф, те не се чувстват под напрежение, заради домашни и често смятат съучениците си за приятни. На Холандците не им пука дали малката София или малкият Сем е виртуоз на пиано, шампион по шах или Инстаграм модел, известен преди да проходи. Никой не гледа Бебе Айнщайн DVD-та, не използва флаш карти, бебетата не ходят на бебешко училище, още по-малко на бебешки фитнес. Холандците не искат бебетата им да бъдат най-умните. Искат просто да са щастливи и да имат лесно детство.

 

Щастливите родители имат щастливи деца.

 

Те имат реалистични очаквания и разбират, че нито те самите, нито децата им са перфектни. Това са родители, които живеят в реалността. Това не значи, че понякога не им е трудно и че не се борят с живота. Значи, че защото са готови да си простят за грешките, имат време да се радват на децата си. Холандското общество си е извоювало завиден баланс що се отнася до работата. Те работят средно по 29 часа на седмица, прекарват поне един ден седмично със децата си и успяват да отделят малко време и за себе си. Нито една майка не се чувства виновна за това колко време прекарва с децата си, защото обръща внимание и на себе си. Сигурни, силни и обрулени от холандския вятър, тези майки не бързат да си върнат формата от минутата, в която излязат от болницата. Те не правят за децата си неща, които децата са способни да направят сами – окуражавайки независимостта им на подходяща за това възраст. Те са спокойни. Няма ги нито състезанията, нито вината, които се наблюдават в Щатите и във Великобритания. Холандските татковци не се притесняват, че изглеждат като женчовци – те имат равна роля в отглеждането на децата си и в задълженията вкъщи. Гледат децата в свободните си дни и помагат да се приспи бебето. Има също толкова татковци, които бутат колички и носят кенгура, по улиците, колкото и майки.

 

Дисциплината

 

Холандският стил на възпитание успява да постигне този баланс между участие и наблюдение, който много други пропускат. Авторитетен е, не е авторитарен. В Холандия децата се окуражават да бъдат спонтанни. По-важно е да си играят, отколкото да бъдат послушни. Холандците вярват, че децата им трябва да са вдъхновени да откриват света около себе си и да се учат от него. Играта им е шумна и понякога пречи на околните, нещо, което французите не биха толерирали, а англичаните и американците биха сметнали на неприемливо. Дисциплината не е с цената на наказания. За холандците е важно децата да разбират какво е приемливо в обществото. Тук липсва силната социална йерархия, в която е прието автоматично да слушаш по-възрастните, както е във Франция. Очаква се децата да са мили и да помагат на по-възрастните, но не и автоматично да ги слушат. Всички са равни. Рядко се случват видни прояви на непослушание, но децата се борят за себе си. Способността да могат да спорят е нещо, което се смята за полезно, и се окуражава. Холандските експерти препоръчват на родителите да бъдат пример, който децата им могат да следват. Два популярни израза гласят: “Да си родител значи да практикуваш това, което обясняваш” и “Както кукурига стария петел, така ще кукурига и младото петле”. Също така препоръчват родителите да не молят децата си да свършат нещо, а да им дават ясни инструкции – “Искам да направиш това.” Дисциплината не е налагане на мнения или да накараш детето си да свърши нещо насила, нито шпиониране, заплашване, крещене и викане. Вместо това желаното поведение се поощрява с похвали, а нежеланото се спира веднага – точно и ясно.

 

Колоездене под дъжда

 

Холандските деца се радват на много голяма свобода – ходят с колело до училище, играят си сами на улиците, ходят си на гости и всичко това – без родителски надзор. Част от холандската култура е излизането независимо от времето. Децата могат безгрижно да си играят в дъжда. Спортните дейности рядко се повлияват от лошото време. Ако навън е мокро, холандците носят дъждобрани. Научават се да карат колело, докато държат чадър. „Няма такова нещо като лошо време – има неподходящи дрехи“ – казват холандските родители.От децата се очаква да взимат сами умни решения. Те получават равноправна роля в семейството и се учат да са си самодостатъчни и да носят отговорност от много ранна възраст. Играенето навън сами е ритуал, който ги учи да са независими и по-силни.Холандската култура е огряна от идеализираната представа за рошаво, русо дете, със зачервени от игрите бузи. Самостоятелните игри навън са антидот на възпитанието на пристрастени към електрониката деца, които си стоят вкъщи.

 

Да поговорим за „хагелслаг“

 

Според проучване на Уницеф от 2013 година, същото това проучване, което показва че холандските деца са най-щастливи, 85 процента от децата на 11,13 и 15 години, закусват всеки ден.Има ли нещо специално в закусването на „хагелслаг“(шоколадови трошици)? Възможно ли е това да е причината за щастието на холандските деца?Събирането за закуска на цялото семейство, преди началото на училищния/работния ден е традиционно за всяко холандско семейство. Няма друга държава на света, в която семействата толкова често се събират заедно на закуска. В американските и великобританските семейства, закуската е ядене, което често се пропуска, в опит всички да стигнат навреме на училище. Това, което холандците явно са разбрали, е колко е важно редовното хранене, и особено закуската. Има много проучвания, които показват позитивните страни от редовното закусване – намалява употребата на вредни храни през деня, намалява риска от затлъстяване и помага на децата да се концентрират по-добре в училище. Холандците са шампиони по редовна закуска и изглежда това им помага да са по-щастливи и по-здрави. Истинския смисъл за тях обаче е, че се събират и прекарват време заедно около масата. Това е успокояващ и сплотяващ ритуал за цялото семейство.

 

Холандските тийнейджъри не се бунтуват

 

Холандските тийнейджъри не са арогантни, а зрели и самоуверени. Въпреки че романтичните срещи вечер са приети от обществото, Холандия има едни от най-ниските нива на тийнейджърска бременност в света. Децата растат готови да се справят с изпитанията на живота.Освен това, употребата на алкохол в големи количества, което е голям проблем за тийнейджърите във Великобритания, не е нещо, за което холандските родители трябва да се тревожат. Според проучване, Великобритания, Естония и Дания са на първите места, докато Холандия е сред последните заедно със САЩ, по отношение на тийнейджърското пиянство.Употребата на наркотици е интересна тема, предвид либералните виждания на правителството. Въпреки че има много „кофи шопове“, продаващи марихуана, те са ограничени от това да продават на непълнолетни, и не могат да работят на по-малко от 250 метра разстояние до най-близкото училище. Официалните данни от 2011 година, показват че едва 19% от момчетата и 14% от момичетата в гимназията са опитвали канабис. Съпругът на Мишел вярва, че поради това че лесно можеш да си набавиш марихуана, няма тръпка. Той е опитвал марихуана в тийнейджърските си години и казва: „И какво от това? Така и не се превърна в навик.“

 

Простият живот

 

Семействата в Холандия се стремят да са обикновени – избират си прости, евтини занимания. Децата са свикнали да си играят с играчки втора ръка. Всяка година през април, на Деня на Краля, се състой врижмаркт – Вонделпарк в Амстердам се превръща в огромен, открит пазар за играчки втора ръка. Тази традиция се копира и в по-малките градове в страната.Докато великобританските и американските деца растат обградени от глезотиите на модерната консуматорска икономика и ламтят за най-новите играчки, холандските деца си играят навън с почти нови дрехи, карайки кънки втора ръка. Едно нещо, което със сигурност знаем за щастието е, че хората са по-щастливи на местата, където има по-малко социално неравенство.Холандските рождени дни, както и повечето празници, са центрирани около това да събират хората заедно. Никой не се състезава със съседа си, в това кой ще купи по-скъп подарък на детето си. Има неписан закон, че подаръците за приятелите на децата не трябва да надминават 10 евро.

Холандците се стремят да споделят времето си заедно, вместо да купуват скъпи подаръци. Така холандските деца се учат да са прагматични и уверени в себе си, без да се тревожат за социалния си статус.

 

Статията е публикувана в „Гардиън“ на 07.01 по разказите на Рина Мей Акоста и Мишел Хъчисън, американка и англичанка, омъжени за холандци

Снимката на Вонделпарк Амстердам е от Интернет

Превод Яна Пеева

(Visited 764 times, 1 visits today)