Внимателно изчетох и обмислих стотиците коментари от вчерашната дискусия. И колкото и да бяха противоречиви мненията, мисля, че следните три проблема ги обобщават и ни насочват към някакви обективни изводи и ако не предлагат лесни решения, то поне дават насоки, в които да се работи.

 

И така, първи проблем. Мисля, че на всички стана ясно, че насилието, било то вербално или физическо, е нерядка практика, не само в наше време, не само в България, не само в този спорт, и не само при тази треньорка. Много спортисти, родители и треньори са убедени, че благодарение на него се постигат високите резултати и затова го толерират. Обаче самият факт, че масата родители, незапознати с тази практика, се изумиха и възмутиха, би трябвало да светне червената лампичка и на най-убедените привърженици на суровите методи, че има нещо сбъркано в тях. Това, че нещо се практикува от години и дава резултати, не го прави непременно добро и правилно. Вчера имаше коментар, че общината в Бургас ще спре финансирането на школата. Това ли е конструктивното решение, което искаме? Да спрем децата да спортуват? Не мисля. Решението в случая е треньори и спортни психолози да седнат, обсъдят и напишат конкретни правила за позволените и непозволените практики в спорта. И после да си ги спазват. А родителите и децата да са запознати с тях и да знаят много ясно границите на редното и нередното, които в случая се оказаха твърде размити и предизвикаха жестоки спорове и размяна на тежки реплики. Но споровете и обидите нямат да решат проблема, защото всяка страна е убедена в правотата си. Проблемът ще се реши с ясни директиви, написани черно на бяло от компетентни лица. Физически наказания – не. Вербално насилие – не. Напомням ви, че подобни методики са били практикувани и в училищата през миналия век. Щом сме успели да ги изхвърлим оттам и децата все пак да постигат резултати, значи същото може да се направи и в спорта. Нека родителите го изискваме, нека треньори и психолози го въведат. Точно, кратко и недвусмислено да се знае какво е неприемливо.

 

Втори проблем. На фона на видеото, на което треньорка дърпа уши на дете, мнозина счетоха този въпрос за маловажен. Но докато дърпането на уши все пак не се практикува във всички школи и спортове, то мизерното финансиране очевидно е проблем навсякъде. Вчера имаше много коментари, че отоплението не е толкова важно, но мисля, че да мръзнат децата на всяка тренировка години наред, да няма условия за работа с тях, да се разчита предимно на спонсорството на родители, е не по-малко унизително отколкото да им се дърпат ушите. Тук не съм компетентна и нямам възможността и властта да предложа решение. Но мога поне да фокусирам вниманието ви върху проблема и да се надявам родители и треньори с общи усилия да се преборят за по-добри условия за спорт на децата. И тук не говоря само за състезателния спорт, а за добри условия за масово ангажиране и популяризиране на спорта в България. Защото децата, които спортуват активно, са много по-здрави, дисциплинирани и организирани, и са по-мотивирани дори и в училище. Казвам го от личен опит и не вярвам някой да го оспори.

 

Трети проблем. Ние разчитаме на медиите да ни информират обективно. За проблеми, инциденти, добри новини, всичко, което се случва. Това е огромна привилегия и не по-малка отговорност. В конкретния случай медиите, включително и социалните, разпространиха мълниеносно едно видео, в което треньорка наказва дете физически. Да, видеото трябваше да види бял свят и проблемът трябваше да бъде посочен. Това, което пропуснахте обаче, е да ни информирате, че такава практика не е единичен случай. Че много спортове толерират физическото и вербално насилие. Това беше същинският проблем, който трябваше да изтъкнете – че това се случва и то нерядко. А не да превърнете една жена в жертва. Защото в това видео видяхме две жертви. Едната е детето, което бива наказано. Втората е жената, която понесе много сериозно дърпане на уши от хиляди коментатори. Жена, която има семейство, приятели, колеги, добро име, успехи и най-вече… деца, които очевидно я обичат и не виждат нищо нередно в методите й. Най-вероятно самата тя е била тренирана по този начин. Което не прави методите й правилни, но ги обяснява. И ако се замислим, всички, които я заплашваха и обиждаха, с нищо не са по-добри от самата нея. Те я наказаха, унизиха и й „издърпаха ушите“ много жестоко, защото си върши работата по начина, който смята за най-добър. Имаше тежки думи и към родителите на малките състезатели. До степен, че децата им трябва да се отнемат от социалните, щом допускат подобно отношение към тях. По тази логика противниците на ваксините ще искат да се вземат децата на защитниците им, защото ги излагат на риск от аутизъм. И обратното – защитниците на ваксините ще препоръчат да се вземат неваксинираните деца, защото животът им е застрашен. Веганите ще искат да се вземат децата на месоядните, защото ги тровят с токсини. Месоядните ще настояват за обратното. Примерите, които мога да дам са безбройни, но вярвам, че идеята е ясна. Всеки нормален родители прави за децата си най-доброто. Това, че неговото „най-добро“ е различно от моето или вашето, не го прави лош родител и ние нямаме право да го съдим, когато детето е здраво и щастливо. Ако смятаме, че греши, може да се опитаме да му помогнем. Но това не става с обиди и тежки думи.

И накрая, благодаря на всички, които коментираха. Мненията им много ми помогнаха. Благодаря и на всички, които четат и споделят. Надявам се заедно да направим нещо наистина добро и конструктивно, да затворим вратата на насилствените методи за обучение, да осигурим добри възможности за спорт на децата ни и да изискваме от медиите повече обективизъм и прецизност. Няма да стане бързо, но можем да го направим, заради всички наши деца.

И то без дърпане на уши.

 

(Visited 1 075 times, 1 visits today)