Миналата година се запознах с Калоян покрай доставката на яке за Коко, ден преди да заминем на ски. Като му обясних колко ми е спешно, човекът се вдигна и лично ми го докара до вкъщи. После се заговорихме, оказа се, че и двамата сме многодетни родители, а освен това имаме и много близки идеи за възпитанието на хлапетата. За някои „търговец“ е срамна дума, обаче да си „добър търговец“ е комплимент навсякъде по света. А Калоян е точно това – добър търговец, истински предприемач, който не гони бързите печалби, а доволните клиенти. И съм сигурна, че ще стигне далеч. Когато започнах блога, го поканих да напише нещо и ето, че най-после той ми гостува в Будоара. Надявам се да го прочетат повечко родители и да насърчат децата си да осъществяват собствените си идеи, да поемат рискове, да падат и да стават, и най-вече да не се плашат да са инициативни, смели и креативни.

Беше лятото, когато дъщеря ми се върна от Австрия, от езиков лагер. По график трябваше да остане 2-3 дни в София, преди отново да отпътува за провинцията, където бяха братята й. Пропуснах да споделя, че е на 12. И какво може да прави един (почти) тийнейджър в София през лятото, ако не да се наслаждава свободно на интернет съдържанието вкъщи. Денем, когато е сама у дома съм съгласен, но вечер не мога да го преглътна. А и ако не взема да я изведа навън, че да си кажем по няколко думи, то има само да чакам за нормален разговор с пубертет. И къде, къде – свирнах на няколко приятели и хайде към Боянски водопад. Изходен пункт- Боянската църква. По хладно, с начало 18 часа, след работа. Не я бях водил преди, защото знам, че баирите много я плашат, особено когато е без сродни души (приятели или съученици), с които да се забавлява нагоре, да се съревновават и да се сдружават срещу възрастните. Пред тях тя разбираемо стиска зъби и не мърмори, когато стане трудно. За да не се изложи, разбира се. Да, ама точно тогава нямаше под ръка от нейното обкръжение и разчитах на няколкото участнички в прехода от женски пол, също майки, които разумно ми влязоха в положение да й бъдат дружки.
Поли, така се казва дъщеря ми, задрапа нагоре към водопада, изпревари всички, но очаквано много бързо се измори. Започна да диша тежко и понечи да се оплаче.
– Я, Поли ни кажи каква искаш да станеш, като пораснеш?– включих се аз с любими си въпрос към децата, когато набързо трябваше да захвана разговор, без да съм много подготвен с темите.
Поли се оживи и сподели на цялата група, че всъщност покрай лагерния огън темата с професиите била често дискутирана.
– Фармацевт ми се струва доста привлекателно – последва бърз отговор от нея.
– Защо-о-о-о?“ – попитахме вкупом всички ние.
– Ами фармацевтите много пътуват в чужбина по конференции и така помежду другото обикалят света.
Помислих си, че има логика, особено ако пътуването и химията са в равни пропорции в кръвта ти.
Помолих Поли за резервен вариант. Ей така, за всеки случай.
– Или хирург, хирурзите са много известни лекари – Набързо се аргументира тя.
Определено благородна професия. По-възрастните се опитахме да обясним, че трябва много усилия да се положат, както и да имаш съответните дадености, за да си успешен хирург. Това видимо малко охлади професионалната ориентация на дъщеря ми.
– Или нотариус. Как смятате? Колебая се малко между съдия или нотариус, но нотариус ми изглежда по-лесно, а и чувам, че печелят добре – очакваше одобрение Поли.
– А не искаш ли да станеш предприемач?-опитах се да насоча разговора в съвсем различна посока. – Така сама ще си си началник и всичко ще зависи от теб. И успехите и неуспехите….
– Ама, тате, как се става предприемач?
– Измисляш някаква добра идея за подобрение, което би улеснило живота на много хора или би го направил по-приятен и започваш да работиш за реализирането й. Ако успееш, то ще бъдеш не само известен и богат, но и удовлетворен, че си постигнал нещо твое.
– О, тате, много сложно ми се струва, не мисля, че ще се справя.
– Не е нужно сега да вземаш решение. Просто мисли за предприемачеството като алтернатива на всички прекрасни професии. Предприемачите са тези, които променят света и живота на хората. Винаги ще можеш да избираш дали да се върнеш към някоя от популярните професии.
Докато Поли размишляваше над моите думи наближихме водопада – целта на нашият кратък маршрут. Тя не говореше вече, или разиграваше различни професионални сценарии, или просто беше много изморена.
А аз си дадох сметка, че може би са много малко лагерните огньове, край които тийнейджъри мечтаят да станат предприемачи. И може би за това има вина, както училището, така и ние родителите. Задето насърчаваме децата си да се образоват, да започнат някъде добре платена работа и да преследват чужди мечти.
Не е ли по-добре да сбъднат своите?

Автор: Калоян Илиев, баща на три деца
Предприемач и собственик на online магазин за детски дрехи UWEAR

Много интересни теми можете да намерите в блога на Калоян.

(Visited 886 times, 1 visits today)