Имало едно време момченце на име Джони. Веднъж мама и татко решили да отидат на кино и повикали бабата на Джони да се грижи за него.
– Защо не мога да дойда с вас? – попитал Джони.
– Защото си още малък и ще ти доскучае в киното. – отговорил татко.
– А и баба много ще се радва да си поиграе с теб. – добавила мама.
Джони се намръщил и кръстосал ръце на гърдите си, както понякога прави татко, когато съседът паркира пред гаража им.
– Аз никога не съм ходил на кино, а вече съм толкова голям. Тони е една година по-малък, а вече го водят.
Мама и татко се спогледали и тихичко си прошепнали нещо на ухото.
– Добре тогава. – казал татко. – Но ще те заведем на кино утре, на специален филм, който децата харесват. Този, на който отиваме сега, е с надписи и няма да разбираш какво си говорят. Освен това в него няма никакви дечица и няма да ти е интересен.
– Но утре задължително ще отидем и тримата заедно. Обещаваме ти. – добавила мама.
Джони толкова много се зарадвал, че пуснал мама и татко да излязат, без изобщо да протестира повече. На всичкото отгоре си изкарал чудесно с баба, подреждали заедно пъзели, играли на „Домино“, чели приказки, а за десерт си сложили по цели две парчета плодова торта. „Изобщо, с баба се живее много по-весело.“, си помислил Джони, но решил да не го казва на мама и тате, защото може да се обидят и да не го заведат на кино, както му обещали.
На следващия ден Джони станал рано сутринта, за да не би да пропусне часа за киното. Закусил и бързо си облякъл най-хубавите дрешки. Мама и татко станали след него и били много изненадани, че се е оправил съвсем сам, без дори да ги събуди. Когато времето за киното дошло, тримата се качили на колата и отишли в залата. На Джони много му харесали високите тавани, стените с многобройни плакати от най-различни филми, някои смешни, други – страшни. Мама и тате купили билети, после пуканки и всички заедно влезли в залата. Изобщо всичко изглеждало прекрасно, докато изведнъж угасили осветлението и филмът започнал.
– Мамо, тате, защо е тъмно? – попитал Джони малко уплашено.
– Не се притеснявай, Джони – отговорил тате. – Нарочно е тъмно, за да виждаме по-добре екрана.
– А защо е толкова шумно? Не може ли да се намали звукът?
– Не, Джони, в киното не можем да намалим звукът. – обяснила мама.
Тогава една лелка от предния ред се обърнала назад и изшъткала.
– Защо тази леля ми се кара?, – попитал Джони.
– Защото в киното не трябва да се говори високо. – отговорил тате.
Джони се загледал в екрана, на който се гонели едни забавни животинки. Било смешно и интересно, но по едно време Джони се изморил от толкова шум и гоненици и заспал.
– Хайде, Джони, филмът свърши. – по едно време го събудила мама.
– Хареса ли ти? – попитал татко.
– Да. – отговорил Джони. – Непременно да ме доведете пак. Много хубаво се спи на кино. Само не разбрах какво стана накрая.

(Visited 581 times, 1 visits today)