Джони е нашият приказен герой. Викам го на помощ винаги когато Алекс има нужда от убеждаване.

Имало едно момченце на име Джони. Той много обичал да си похапва сладолед, пица и кексчета, но винаги се мръщел на зеленчуците и недоволно ги побутвал из чинията си. Един ден обаче Джони се прибрал вкъщи много тъжен и с почти разплакани очички.
– Защо си тъжен, Джони? – попитала го мама.
– Защото се състезавахме и аз бях последен. Всички деца ме изпревариха, дори Тони, който е по-малък от мен. – отвърнал Джони с наведена глава.
– Недей да плачеш, Джони. – обадил се татко. – Може просто да си бил изморен и да не си имал достатъчно сили.
– Но аз искам да съм силен и бърз! Не искам да съм последен!
– Тогава ще трябва да положиш повече усилия. – му казал татко.
– А също така и да наблегнеш на зеленчуците. – добавила мама.
– Какво общо имат зеленчуците с бягането, мамо? – Джони попитал сърдито. Мама много обичала да се меси в мъжките разговори, дори когато става дума за спорт.
– Сега ще ти обясня. – усмихнала се мама и поставила пред Джони огромна чиния с прясно измити свежи зеленчуци, от които се канела да приготви обяд. – Виж колко цветни са зеленчуците. Червените чушки и доматки те правят здрав и силен, зеленият спанак, краставичка и марулка – те правят бърз и издръжлив, а оранжевият морков помага на очичките ти виждат надалеч и те предпазва от болести. Всеки зеленчук ти помага да растеш здрав и да си първи в игрите.
– А татко обича ли зеленчуци?
– Разбира се! Затова е пораснал толкова голям.
– Бързо, мамо! Давай ми най-голямата салата! – извикал Джони, грабнал виличката си и затропал по масата. Нямал търпение да стане все по-голям, силен и бърз.

И никога повече да не е последен в игрите.

(Visited 634 times, 1 visits today)