Идва лятото и с него сезонът на детските лагери. В собственото ми детство умирах да ходя на лагер, но майка ми упорито отказваше. Бях застрашена от твърде много опасности. Ако не наяве, то поне в нейната глава – като се почне от въшки, глисти, кучешка тения и се стигне до удавяне в язовира, изгубване в гората и разкъсване от мечка-стръвница. Но ние, единствените деца, при това късно родени, обикновено сме обречени да растем в саксия и с нетърпение да чакаме мига, когато ще се отскубнем и понесем по вятъра възможно най-далеч от прекалено безопасната домашна среда. Поради тази причина съм била само на два-три лагера, пусната с много уговорки, сълзи, молби и обещания. После дойде времето на бригадите, които слава богу, бяха задължителни и въпреки всичките предложения на майка ми да ми намери медицинска бележка, аз като една работлива и лоялна комсомолка, не пропусках нито една. Спомените ми от бригадите са ярки, весели и живи, докато от детските лагери са твърде смътни, макар и приятни. Общо-взето включват зелени поляни, дълги походи, организирани игри, тесни и някак боцкащи легла, тълпи момиченца, които си чуруликат за момчета, Сиси Кеч и дънки от Кореком. И лагерен огън, край който красив дългокос младеж свири на китара, а ние припяваме „Love me tender, love me sweet“. Силно подозирам обаче, че последното е сцена от някой филм и някак съм го вплела в детските си спомени.

 

Тъй като винаги съм си поставяла за цел да не си гледам децата по майчиния метод, моите от най-ранна детска възраст са поощрявани да се записват на всевъзможни лагери. Предвид твърде различните им характери се сблъсках и с различни проблеми.

 

 

  1. Теди – първородният и глезеният. Първо и единствено в онези времена внуче, обгрижвано от две баби, нетърпеливи да го грабнат за цяло лято, да му готвят любимите манджички и десертчета, да го водят на кино, разходки и екскурзии, да го оставят да прави каквото си иска денонощно. Плюс забавен и винаги усмихнат дядо, готов да стане конче, маймунка и самолет. За капак – прекомерно заети и работещи родители, които компенсират по всички възможни начини физическата си липса. Не е чудно, че при тези обстоятелства Теди категорично отказваше да ходи на лагер и предпочиташе да си седи цяло лято в Пловдив при бабите и дядо, с плейстейшъна и компютъра. Аз, обаче, с възпитателна цел упорито го записвах поне на два лагера всяко лято. И отново имаше уговорки, молби и обещания като в моето детство, но този път от страна на майката към детето. Всички лагери приключваха по един и същи начин – Теди вдигаше температура на третия ден и ние с татко му отивахме да си го приберем.
  2.  Косьо – изпълнителният и отговорният. С Косьо лагерите се случваха по съвсем различен начин. Още от предучилищна ходеше с огромно удоволствие. Първо с класа си, впоследствие и на математически лагер-школи, които не само са изключително полезни, но и се връщаше с огромен запас вицове за Чък Норис. Явно преподавателите-математици обичат този герой. Пратихме го преди година и на космическия лагер в Турция, от който се върна толкова въодушевен, че седмици наред говореше само за космоса и оттогава е решил, като порасне да работи в НАСА. Упорито отказва обаче да ходи на лагери, на които не е с познати деца или поне с деца, с които има общи интереси. Една забавна случка преди няколко години. Оказа се, че всички майки от класа искат синовете им да са в една стая с Косьо и дори се получава известно напрежение, защото в стая са само две-три легла. Веднъж попитах майката на Сами, негов приятел и съученик, защо всички искат Косьо, а тя ме погледна изумено: „Ама, ти не знаеш ли? Косьо подрежда не само своите дрехи, а и техните, следи да се преобличат и къпят редовно, да си лягат навреме и когато са с Косьо, винаги си връщат целия багаж.“ Е, заслугата не е моя, признавам си. Детето си е такова – стриктно.
  3. Коко – веселякът и разсеяният. Коко е идеалното дете за пращане на лагер. Той е готов да отиде навсякъде, в страната или чужбина, с познати или с напълно непознати деца, възрастта им изобщо не го притеснява, нито дали са момчета или момичета. Незабавно намира с всички общ език и забавления и никога от нищо не се оплаква. Единственият проблем при него е, че връща половината си багаж и спокойно може да изкара целия лагер с едни гащи и чорапи, изобщо не се сеща да се преоблече. Освен това раздава всичко, което евентуално някой си хареса от книгите, играчките и дрехите си. На един джудо лагер например му бях сложила флакон стеримар да си пръска в нослето, ако се запуши. Оказа се, че от флакона си пръскали наред всички лагерници. После два-три месеца се борихме със сопол, който беше толкова бъкан с разнородна флора и фауна, че всеки миг очаквах да ми проговори.
  4. Алекс още не ходи на лагер, само на три годинки е. Но с баща му нямаме търпение да тръгне.

 

 

Толкова за моя опит с лагерите. Бих ви препоръчала и някои, от които съм много доволна, но след като ме обвиниха, че рекламирам кофи заради тази скромна публикация… ще се въздържа.

(Visited 746 times, 1 visits today)