Значи, с всяка следваща бременност регистрирам уникален напредък в развитието на бебешките джаджи и иновации. Залъгалките стават все по-физиологични, шишетата – от все по-екологична и безвредна пластмаса, памперсите все по-попивни, приспивни и антибактериални, бебефоните все по-технологични, многоканални и хипербезопасни.

 

Само не мога да разбера защо бебетата не стават по-лесни за гледане, но това е друга тема.

 

Както и да е, като върл последовател и ценител на бебешките нововъведения, за последния младеж реших да купя кофа за къпане на бебета, с търговско название за по-лесно намиране – „ергономичен бебешки аксесоар за баня, заместващ стандартната ваничка“. Стори ми се много лесно и удобно, особено при пътувания. А и не заема половината баня, лесно се излива и пълни, не се плъзга по плочките на банята, може да се използва удобно във всякакво помещение. Изгледах един куп клипчета в ютуб на тема как се къпе бебе в кофа, (без да се удави), докато накрая реших, че съм овладяла този майсторлък и поръчах кофата.

 

Още щом я видя, Пеев старши, като един виден консерватор, оказа решителен отпор. Въпреки подробните ми обяснения колко е безопасно и удобно, той заяви, че няма да се включи в подобно изтезание на бебето, което много му напомняло метода за мъчения с хавлиена кърпа и вода, прилаган от американците в онези прословути незаконни лагери за терористи. Но е трудно да излезеш на глава с майка-радикалистка, така че най-интелигентно го пратих по дяволите, взех си гукащото бебе под мишница и следвайки точно инструкциите от клипчето, го мушнах в пълната до указаната дълбочина красива резедава кофа. Алекс не оказа съпротива, изглеждаше леко ошашавен в първия момент, но нямаше рев и скърцане със зъби. (На онзи етап все още нямаше зъби все пак). Интересното при този вид къпане е, че с едната ръка държиш бебето за вратлето над водата като малко котенце, а с другата внимателно го обливаш. Пеев през цялото време подскачаше около мен в шок и ужас и ме разсейваше с излишни възклицания от сорта: „Убихме детето!“, „Виж му краченцата! Ще му се изкривят, после ще кажеш: Много съжалявам, аз не знаех.“ „Извади го оттам, ще удавиш детето.“. Но аз храбро, спокойно и невъзмутимо си продължих процедурата. По едно време дори си направих труда да му обясня, че в цяла Европа така къпят бебетата, а той безочливо ми се озъби:

„Ние нека да сме прости и да си го къпем на широко във ваничката.“

Дори тази наглост не ме спря.

 

След като извадих невинният младенец от кофата съвсем жив, розов, чистичък и с неизкривени крака, го приспах и слязох да вечерям. Посрещнаха ме ледени погледи от цялото мъжко войнство, което таткото вече беше убедил, че се опитвам да уморя нещастното им братче. Вечерята премина в мъртва тишина, от време на време пронизвана от умолителните въздишки и жални погледи на момчетата и хапливите коментари на Иван: „Никога не съм си представял, че ще стигна дотам да си къпя детето в кофа. „, „Ами, да го бяхме изкъпали направо в бидето“. „Даже не в бидето, а в тоалетната.“

 

Аз си мълчах красноречиво, нали съм си дебела глава. Само по едно време ги изгледах свъсено и им дадох да разберат, че са на косъм да сгазят лука.

 

Като си лягахме обаче, чух как Пеев прошепна на дълбоко заспалия Алекс:

– Алексче, татко ще те спаси.

 

И какво мислите? На другата сутрин кофата я няма. Обаче Пеев не посмял да я изхвърли (дори моето търпение и всеопрощаваща любов има някакви граници) и само я скрил в килера с надеждата, че ще я забравя и ще продължа да го къпя в морално остарялата наследствена бебешка ваничка. Хаха, не позна! Изрових я под купа кашони с вехтории и пак си я пренесох в банята. Пеев се отказа от спора, но не пропускаше да изсумти неодобрително, всеки път когато изкарам кофата за къпане.

 

През лятото отидохме на море и естествено, кофата дойде с нас. Заема тройно по-малко място в колата, в крайна сметка. На връщане обаче проклетията на Пеев взе връх и той съвсем умишлено я забрави в хотела. Най-нагло заяви, че сигурно я е сбъркал с кофата за боклук и затова не я взел.

 

Но пак не стана на неговата. Обадих се в хотела и помолих да проверят. Малко ме вбесиха, когато ми отговориха, че много се учудили защо сме си носили втора кофа за боклук!!! Но бързо се коригираха и предложиха да ми я пратят с куриер.

 

И кофата пак се върна у дома. 🙂 Къпах Алекс в нея цели шест месеца, а после я подарих в един форум. Сега нечий друг татко фучи и смърди.

 

Но, ние, мамите сме иноваторки, нали?

 

Снимката е от магазин за бебешки аксесоари. Колкото и да търсих подходяща снимка, намерих само една, в която Алекс се къпе в бидето. Може би все пак наистина съм му нанесла непоправими травми с тази кофа.

IMG_4530

(Visited 1 106 times, 1 visits today)