В нашето семейство имаме строго разпределение на задълженията свързани с хлапетата. Татко им ги води на футбол, на кино, играе с тях всички мъжки игри и им помага по математика. Аз чета книжки, разказвам приказки, пея, рисувам и сглобявам конструктори.

Да разказвам приказки ми е любимо и все си мисля, че ме бива. Влизам в ролите на героите, променям гласа, украсявам, вживявам се. Изобщо искрено се раздавам. Приказките са от моя ресор и винаги съм се гордеела с това. Обаче… Пеев грубо ми навлезе в територията и сега направо съм в шок и ужас.

След като разказах на Алекс „Червената шапчица“ за лека нощ (класическата версия, не политически коректната, в която Вълка се сдобрява с всички накрая и става вегетарианец), Алекс разпореди на баща си: „Икам Кучо Чучо кажеш ти нанага!“ (Искам за Кумчо Вълчо да разкажеш ти веднага!“ И Ванката след няколко опита да отклони и разсее противника, се предаде и разказа следния вариант на Червената шапчица. Ще се опитам да ви го предам почти дословно.

 

Вървял си значи Големия лош вълк из гората и се чудел какво да прави, когато на една полянка видял Червената шапчица да бере цветя. Питал я как се казва. А тя, защото явно не блести с голям ум, му отговорила:

Ми, Червената шапчица.

Питал я къде отива. Тя на бърза ръка му обяснила, че е тръгнала към болната си баба. На всичкото отгоре издала и къде живее бабата. Вълка и без това вече бил малко гладен. Решил, че моментът е удобен, отишъл и почукал на вратата. Бабата го пуснала да влезе, без много да му мисли. Изглежда и тя не е била много умна. Той я изял, изплюл само очилата и ги нахлузил, после й облякъл нощницата и си полегнал. През това време и Червената шапчица пристигнала с цяла кошница с наденички, питки и вино за бабата. Почукала и Вълка я поканил да влезе. Не знам колко трябва да си глупав, за да не забележиш, че в леглото не лежи баба, а вълк (или пък бабата трябва да е била много грозна). Но вместо да си плюе на петите, Червената шапчица почнала да разпитва Вълка защо това му е голямо, защо онова му е голямо. А той скочил върху нея и на една хапка я изял. После изял и всичко, което видял наоколо и коремът му накрая станал толкова голям от всичката тази храна, че се пръснал. Ловецът минавал наблизо, та и той скочил върху него и го донабил.

Накрая Червената шапчица и баба й отървали кожата, а горкият вълк останал валад. Ами така е, тате, лакомо дупе глава затрива, казваше баба ти едно време.

 

Детето направо онемя, сгуши се под мишницата ми и заспа за отрицателно време.

(Visited 911 times, 1 visits today)