Имаме си нов член на семейството. Пухкав, бял, синеок персиец, подарен от приятелка на мама Нинджа, за да бъде обгрижван като малък принц. Пеев първо сумти и клати глава, след което му бива предложена снимка и студеното сърце се разтапя.
И той прилича на теб, Меро. – ми се заявява. – Мекичък, бял и синеок. Ще го вземем, но при  едно условие. Ще се казва Фройд, защото вкъщи определено ще имаме нужда от психиатър, ако вземем и коте.
И така, Фройд пристига, посрещнат с писъци, рев и цвилене от мама и момчетата, а от Чара с любопитство и за начало политика на „no contact“. Така ще е няколко дни. Остатъкът от деня преминава в спорове кой ще гали котето и кой ще му чисти акито. Познайте кой изтегли късата клечка? Мама Нинджа, има си хас.
Първа нощ с Фройд. Момчетата се бият при кого да спи котката. Котката решава да спи под леглото. Дружно вдигане на легло с цел измъкване на котката. Котката благополучно спасена. Чара скимти пред вратата, Алекс реве за котето, момчетата пак се бият. Котето се уморява и заспива, момчетата се карат още малко и заспиват и те, всички в едната детска, за да са при котето. В три часа от детската над нас се чува трополене и непривична шумотевица. Скачаме ужасени и хукваме с Пеев нагоре. Котето събудило момчетата, всички играят на гоненица и се кикотят. С Пеев раздаваме бързо правосъдие и пак се опитваме да заспим. Чара бясна, че не е център на внимание скимти пред вратата. Алекс се събужда отново. Аз успокоявам Чара, Иван – Алекс. Отново се опитваме да заспим. Сутринта се успиваме и пропускаме разходката на Чара. Пеев сънено пие кафе, аз го успокоявам „Ванка, не се притеснявай, ще свикнем с котето и всичко ще се нареди.“ Пеев ме поглежда. „Котето най-малко ми пречи. Опитвам се да свикна с децата“.
(Visited 744 times, 1 visits today)